Карбамидът е азотен тор с високо съдържание на активно вещество – 46%. Химическата формула на карбамида е близка по състав до органичната формулация на уреята, което и дава редица предимства при масовата употреба за подхранване на земеделските култури.
Взаимодействието на тора с почвената среда протича по много различен начин в сравние с амониевия нитрат. При отделянето на активно вещество от карбамида, за да достигне до най-достъпната за растенията форма, азотът преминава през трите най-важни процеса свързани с улавянето и фиксацията му. Някои от процесите са чисто химични, други – биологични или физични.
След попадането на карбамида в почвата той подлежи на разтваряне от почвена влага, след това част от него преминава през процеса на нитрификация и се получава нитратен анион (NO₃), който е достъпна за растенията храна. Друга част от продукта попада в микроорганизмите и подхранва техните метаболитни процеси, след отмиране на тези микроорганизми протича процес на амонификация, следван отново от процес на нитрификация, при който се получава пак хранителната форма на азота.
Това обуславя по-равномерно протичане на процесите, в които карбамидът отдава активното си вещество в почвата към растенията постепенно.